top of page

Една сбъдната мечта

08.04.2021

Ново Bitmap изображение.bmp

Бейрут. Всеки е чувал за него. В представите на почти всеки човек това е град на разруха. Това не е било винаги така. Ливан е бил перлата на арабския свят. Култура, изкуство, красота, мода. Да, мода!

Моят дядо Жорж Хабре е бил дизайнер висша мода в арабския свят преди 60 години. Обожавал е работата си, обличал е дамите, с вкус и премереност, създавал е елегантност, за която дори и не подозирах.

Моят дядо остава полусирак на 11 години, губи баща си. На тези години му се е наложило да започне работа, за да издържа семейството си и да напусне училище. Започва като помощник-строител. Било му е трудно. Всеки ден вървял по 10-15 км до работата си и обратно до дома, но знаел, че от него зависи прехраната на семейството му и това му давало сили.

​

След няколко години, негов приятел му помага да смени работата и така дядо започва да работи като помощник-шивач. Научава занаята. Пораства, жени се за моята прекрасна баба и създава свое ателие, където започва да шие дамски дрехи. Около 20 човека работят за него по онова време.

Започва да пътува до Европа 4 пъти в годината, за да се запознава с модните тенденции. Интересува се от изкуството на най-големите моделиери - Кристиан Диор, Ив Сен Лоран, Шанел. Купува висококачествени платове, от които създава дрехи уникати. Създава и свои колекции. Първоначално започва да шие рокли за принцесите на Кувейт. Той е бил единствения чужд мъж, допускан в покоите на принцесите, за да им взима мерки. След това е изпращал ушитите облекла по самолет.

Така моят дядо, с много труд, последователност и любов към модата се утвръждава като дизайнер висша мода в целия арабски свят.

​

Моят творчески път започна през 2017 година, когато един ден усетих, че Цветовият анализ и Личен стил на обличане са посоката, която искам да следвам. Не знаех от къде да започна, но пътя си ме водеше. Намерих академия по стил в Лондон, записах се, обучих се, организирах процеса на работа и започнах. Всичко, от което имах нужда, беше пред очите ми, в ръцете ми, просто трябваше да си го поискам и се появяваше. Така е и до днес. Сякаш една невидима сила е винаги зад гърба ми и ми помага, може би е той, моят дядо.

​

През 2018 година реших да замина за Бейрут, за да посетя роднините си. Обичам ги тези хора. Тогава поисках да ми разкажат всичко, каквото си спомнят за дядо ми и най-важното - исках снимки. Исках да видя какви дрехи е създавал, какъв стил, как са били ушити. Получих много повече. Моята баба позволи да отключим гардеробите, които стояха заключени с години. Там тя пазеше спомените си. Спомените от една голяма любов. Намерих снимки, но намерих и дрехи. Уникални кройки, невероятни материи, които се бяха запазили десетилетия. А как бяха ушити... Спомням си как гледах дрехите, не смеех да ги докосна. Попивах всяко едно изображение в главата си, галех ги с поглед.

​

Известно време преди да замина за Ливан, работех върху изписването на името ми и логото. Избрах шрифт, който показах на приятели. Беше красив. А сега моят разказ се връща там, пред гардероба с дрехите, които бе ушил дядо за моята баба ...

Свалих няколко от закачалките и започнах да ги оглеждам. Нещо сякаш ме водеше. Започнах трескаво да търся етикет...и намерих. Habre - изписано със същия шрифт, който бях избрала преди няколко седмици за изписването на моето име, за работата, която обичах. Не знам как да опиша какво усетих в този момент. Как беше възможно? Сълзите закапаха, а аз буквално се строполих на леглото и заридах. В този момент аз знаех - това е моята работа, моята мисия. На прав път съм и той ме подкрепя, въпреки че вече не е сред живите.

Оттам насетне, няма сила, която да ме спре. Обожавам работата си. Върша я с любов. Искам да съм част от трансформацията на моите клиенти. Цветовият анализ и Личния стил на обличане са промяната във външния вид, но аз знам, че доверилите ми се ще стигнат по-надалеч и по-навътре - към себе си. Защо ли? Защото аз търся. Търся причините, поради които клиента избягва или не вижда 'неговите' си цветове, 'неговият' си стил на обличане, себе си. В този смисъл, аз работя не само с външния вид на човека, но и с душата му, разбира се, ако ме допусне. Не съм учила за това, но усещам. Имам силна интуиция и мога да обясня на клиента ми защо е избягвал неща свързани с външния му вид и защо му е трудно да приеме промяната. Поради тази причина, работата ми с клиента не приключва след консултацията. До него съм в промяната, дори ако тя продължи година, но резултатите са зашеметяващи. Разкриват се едни невероятни жени и мъже, облечени със стил, греейки с цветове, свързали се с личната си сила и постигнали вътрешен баланс, готови за следващите предизвикателство и промяна, които ги очакват. Затова обичам работата си. Защото е красива, трансформираща и дълбока.

​

С любов,

Анна Хабре

bottom of page